Артистичният хамелеон

Има няколко неща, които са нейна запазена марка: дрезгавият глас, дългите огнени коси, изключителната самовзискателност, професионализмът. Познавам я от няколко години и нищо от гореизброеното не се е променило досега. Бойка Велкова е актриса, за която много режисьори мечтаят – работлива, красива и с талант. Тя е гъвкава и пластична като натура – същински артистичен хамелеон. Може да изиграе и младо наивно момиче, и опитна зряла жена; може да е много смешна, но е способна да достигне и трагически дълбочини. Всичко зависи от необходимата доза предизвикателство. При това Бойка си знае цената и мястото. Няма да я видите в евтини реклами или плоски телевизионни предавания. Нито пък в посредствени “мегаспектакли”.

“Всяка моя роля е парченце от мозайката, която ме изгражда. Играла съм Шекспир, Оскар Уайлд, Ибсен, Брехт, Чехов – все сериозни автори. Отворена съм към всякакъв вид театър и имам любопитство да опозная различни творчески светове. Любимият ми театър е психологическият.
Смятам го за най-сложния, най-дълбокия. За този вид театър ме запали Стоян Камбарев.”

Името на Стоян Камбарев е много важно за нея. Заедно завършват ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1983 и пак заедно отиват по разпределение в Русенския театър. Там тя играе в почти всички спектакли на Камбарев: Радостина в “Солунските съзаклятници” от Георги Данаилов, Ана от “Редници” на Алексей Дударев, Агафя в “Женитба” на Гогол; в “1+1=1” по Петрушевска и Славкин. В Русе младата и неопитна актриса е неизменно.

Под крилото на Стоян Камбарев

Той я води, а тя му има огромно доверие. Около тях се сформира група млади актьори, които са непрекъснато заедно, прекарват безкрайни нощи в разговори, учат се един от друг в общото съзряване. Държат се като набори в казарма – разчитат на еднаквата си съдба и неопитност и си помагат. “В театъра, ако хората не се обичат, нещата се случват трудно, остават хладни.”

Следват ролите й в пловдивския театър. Първият спектакъл е отново на Стоян Камбарев – “Любовни булеварди”, мюзикъл от Стефан Цанев и Юри Ступел. След това Бойка остава без сигурното рамо – Камбарев се връща в Русе. А тя тепърва трябва да се доказва. И успява – с нелеката роля на Жана д’Арк в едноименната пиеса на Маргарит Минков (реж. Дамян Попхристов). За нея получава трета награда на Националния преглед на българската драма и театър. “Това беше важен период, в който трябваше да се разбере дали ще стъпя и на другия си крак.”
Но наградите и хубавите роли не са достатъчни – тя търси все по-големи предизвикателства. През 1989 заминава за САЩ, където учи

Актьорско майсторство при Ли Страсбърг

По време на неговите летни курсове. Разноските за пътуването и школата поема сама – родителите й работят в Африка и печелят добре. Там научава много, макар и само за три месеца. Но не се поддава на изкушението да рискува с имиграция. “Вярвам в чудеса, но обичам премерения риск.”

А в живота на Бойка Велкова наистина се случват чудеса. Едно от тях е избирането й за ролята на Десислава във филма на Захари Жандов “Боянският майстор”. По това време е студентка I курс във ВИТИЗ. Явява се на конкурса с подуто от болен зъб лице и … печели сред 200 кандидатки, въпреки своите 20 години и липсата на опит в киното.

Преди премиерата София осъмва облепена в афиши с очите на Бойка и за една нощ се ражда звезда. Млада и никому неизвестна до този момент, сега тя е изправена пред предизвикателството тепърва да доказва себе си в далеч по-обикновени роли.
Голямата мечта на Бойка Велкова е да стане археолог. Майка й обаче я насочва към сцената и тя завършва балетното училище. И досега има безупречната фигура на балерина и грациозността на лебед. После амбициозната майка я подтиква към ВИТИЗ, а Бойка поема и този риск, загърбвайки археоложката мечта. За щастие театърът също й дава възможност да открива стари култури. С лекота и финес тя гради образи от отминали епохи и чрез тях пътува през вековете. Такава е ролята й на Тамара в “Йонадав” на Питър Шафър, реж. Здравко Митков (по-консервативните я определиха като скандална заради едно съвсем

Големите роли

В кариерата на Бойка Велкова обаче са Чеховите героини. Тя създаде една неочаквана Елена Андреевна във “Вуйчо Ваньо” на Леонид Хейфец – наивно-смешна кокетка, покоряваща мъжете с неустоимия си чар. И една безупречна Олга в “Три сестри” на Стоян Камбарев, респектираща със студена красота и болезнена сдържаност. И двете роли получиха заслужени награди от гилдията, сред които и “Аскеер” за женска роля.

През новия сезон Бойка Велкова е вече г-ца Лине в Ибсеновата “Нора”. Някои успяха да видят този изненадващ и стъписващ ракурс, дълбаещ в женското несъзнавано. За актрисата това е поредно предизвикателство, което сама си е създала. Защото, ако пред нея няма стъпало за изкачване, тя със сигурност сама ще си го построи.