Актрисата Бойка Велкова има голямо богатство, натрупано през годините, благодарение на проникванията си в различни микро вселени като Гогол, Чехов, Шекспир, Оскар Уайлд, Едуард Олби, Тенеси Уилямз ….Пиесите: „Чайка”, „Боси в парка”, „Абсолвентът”, „Трамвай желания”, „Кой се страхува от Виржиния Улф”…Напоследък: „Любов №2” и „Козата”.
Как се чувства с толкова много лица, съдби, образи, натрупани в себе си или просто се отърсва от тях? За срещата с Олби и за втрещяващите моменти в пиесата му „Козата”. За суетата, за самочувствието, за ежедневието и за още много други неща разказва Бойка Велкова, като гост в „Приключения в страната на радиото” на 24. октомври.
„По-склонна съм да приема думите на Едуард Олби, че има много по-страшни моменти от това да се влюбиш в коза да пропилееш живота си, да не искаш да се променяш, да си консервативен до края на живота си и да нямаш отворени очи към различното, другото….за мен пиесата е трагикомедия и тя действа очистващо, дава ти един чудесен урок….
Едуард Олби поиска на всички актьори адресите, но не имейлите , а домашните, защото иска да ни пише писма…
Изкуството трябва да ни учи на нещо…да излезем по-мъдри от едно представление…..
Аз искам да съм хамелеон…нашата работа е изследователска….”