Главно меню
vsekiden.com: Козата…“ на Олби не шокира БГ публиката
Ако преди 25 години някой смел български режисьор си бе позволил да постави пиесата на Едуард Олби „Козата, или коя е Силвия“, със сигурност щяхме да сме свидетели на възмутени зрители, напускащи салона още след края на първо действие. Но така неочаквано сполетялата ни демокрация, изкривената ни представа за нея, донякъде обърканата ни ценностна система и информацията, която ни залива отвсякъде, ни превърнаха в обръгнали на всичко хора, за които няма никакви табута. А още по-малко би могла да ни стресне историята за 50-годишен преуспял семеен мъж, влюбен в коза на име Силвия, която той обича по всички възможни начини – факт, на който съвременната театрална публика реагира със….смях, макар че темата за содомията е нова за нашите сцени.
Въпреки това обаче постановката на Явор Гърдев в Народния театър в никакъв случай не може да бъде определена като скандална или шокираща, а по-скоро като провокативна и забавна, или като поредното парче живот, на което без особено да мислим слагаме етикета „лудост“. Но Олби далеч не се занимава с клиничния случай, а с нещо много по-интересно, а именно съдбата на „различните“ и цената на изневярата. Но най-точно като че ли е усетила идеята на пиесата актрисата Бойка Велкова, която изпълнява единствената женска роля в повествованието. Според нея това е текст за онези тъмни кътчета от човешката душа, които все остават скрити и неразгадани, но над които трябва сериозно да помислим.
Всъщност, козата би могла да бъде метафора на тайните ни желания, а защо не и мръсни мисли, такива които не смеем да изречем на глас пред никого, дори пред себе си, но това не ги кара да изчезват от съзнанието, защото са част от същността ни. Главният герой обаче разкрива себе си и любовта си към едно животно, което го кара да се чувства различен, свободен и значим. Дали това е правилно или не, морално или упадъчно, Олби не се наема да каже, но в едно американският драматург е сигурен, и то е, че любовта е ключът към тази история, а козата не е цел , а просто средството за това. „Няма нищо по-безмислено от неопасната драматургия“, каза той на среща с журналисти след предпремиерното представление, като реплика към Явор Гърдев, който пък призна, че три години е умувал дали да направи този текст, съобразявайки се с контекста на мястото и времето, в което живее и работи.
„Тази пиеса се движи по ръба на нормалното и ненормалното, доколкото тези категории могат да бъдат точно формулирани, и затова имах известни притеснения как ще се приеме. Въпросът за границата на “нормалността” се оказва извънредно сложен“, продължи с откровенията той. Режисьорът обаче вече може да бъде спокоен, че няма да бъде обвинен в проява на лош вкус или липса на морал, защото публиката приема спокойно, но не и равнодушно театралната провокация, дори и в момента, в който хомосексуалният Били /Иво Аръков/ целува страстно баща си /Михаил Билалов/. „На тази сцена зрителите на един Бродуейски театър просто излязоха от салона, а аз си помислих „Боже, що за тесногръди хора са това – няма ли някога да пораснат“, засмя се Олби щастлив от факта, че у нас до този момент такива настроения не е усетил. Световноизвестният драматург не спести похвалите си и за актьорския екип, в който освен Бойка Велкова, не можем да не отличим и Юлиян Вергов.
Разбира се, въпросът който най-много вълнуваше журналистите и публиката, бе защо за прелюбодеянието е избрана именно коза, а не друго животно. Оказа се, че Олби е направил щателно проучване преди да седне да пише пиесата, от което са излезнали фрапиращи факти. „В Китай мъжете обичат да правят секс с пилета, а в други страни с прасета-сукалчета. Жените пък предпочитат кучетата и конете, но сред най-разпространените за целта животни са именно козите“, обоснова се той, като смеейки се подчерта, че в пиесата няма никакъв автобиографичен елемент.
„За да описваш конкретен образ обаче, трябва да мислиш като него, да го разбираш напълно и да му влезеш под кожата“, разкри някои от триковете си драматургът, известен с това, че задължително одобрява режисьорите, които искат да работят с текстовете му, както и участва в подбора на актьорите. В сценографията на Никола Тороманов обаче Олби няма пръст, но пък е особено впечатлен, както и публиката. За час и половина героинята на Бойка Велкова унищожава повече от шест керамични делви, вази и украшения, разбивайки ги в дървения под на сцената, за да се освободи от обзелия я гняв, предизвикан от факта, че мъжът й спи с коза. И ако вече сте усетили провокацията, не пропускайте следващите премиерни представления утре и в сряда на камерната сцена на Народния театър.
