„ПИЯ ЗА ВАС, МИСИС РОБИНСЪН!…“*

Пропуснах премиерата на „Абсолвента“ от Тери Джонсън, сценична версия и постановка на Ивайло Христов в Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Затова преди да видя, чух от колеги: „Бойка Велкова е страхотна! Всъщност тя прави спектакъла!“ Гледах… и разбрах какво се крие зад тези суперлативи. Първо: истината! Към тях бих добавила: невероятна, изключителна, блестяща! Аплаузите на финала също го доказват, Но, дотук с обобщенията. Те са за по-нататък…

Коя и каква е мисис Робинсън на Бойка Велкова? Абстрахирам се напълно от култовия филм на Майк Никьлс, от едноименната повест на Чарлс Уеб, както и от чутото и прочетено напоследък за любимата ми Катпин Търнър на Бродуей. За мен има една мисис Робинсън, тук и сега, Бойка Велкова. Жената вамп на българския театър, която се превръща в обикновена, самотна, нещастна, алкохолизирана и смешна домакиня. Неузнаваема.0ще с първата поява на сцената на тържеството, раздърпана, пияна, с червен клоунски нос, прегърбена, с превити рамене, леко потрепваща като от тик. Досадна c просташкия си пиянски хилеж, с типичното пушаческо покашляне, С приказки и поведение извън всякакви норми на благоприличието, характерно за средата, от която е. И тя ли като Бен се бунтува срещу еснафското спокойствие и благопристойно възпитание? Или нещата при нея са по-спожни, по-дълбоки, по-опасни от един протест срещу униформената другост Ha другите? При мисис Робинсън нa Бойка Велкова протестът е и вътрешен, срещу самата нея, срещу тази, в която е допуснала да се превърне. Не само и не толкова скуката се дави в алкохол, колкото самотата, която я обгръща, придружена от тъгата на нещастието.

Досега Бойка Велкова нямаше възможност да докаже комичната страна на таланта си, макар че я загатна в „Пред заключената врата” от Рачо Стоянов,пак постановка на Ивайло Христов, но в Театър Българска армия. Тук ексцентричната, нафиркана до козирката мисис Робинсън буди взривове от смях y публиката, искрен и непринуден. Но в ядрото дори и на тези взривове на веселие стои тъгата, която актрисата съумява да съхрани от началото до края на образа, който изгражда. Защото всъщност Тъга е другото име на мисис Робинсън. „Аферата“ с Бен е само привидно развлечение за отегчена, разгонена кучка и в сценичното си поведение Бойка Велкова много тънко, деликатно и майсторски нюансирано подсказва, че в действителност това е отчаян, безплоден опит за бягство от реалността. Едва ли само заради секса мисис Робинсън понася бруталността и арогантностга на малкия да СИ позволява да я нарича “похотлива алкохоличка“?! Последен порив да се откъсне на няколко сантиметра от земята, завършил с примирение, я тласка към тази „лудост“ в очите на другите. Затова и едва ли y някого остава и капка съмнение за истинската причина, поради която мисис Робинсън на Бойка Велкова скача като тигрица срещу връзката на Илейн с Бен. Женската ревност и самопюбие с благороден жест дават път на майчинското чувство и желание да опази дъщеря си. Именно при този разговор с момчето героинята започва да възвръща достоинството си. Великолепно и смешна, и тъжна е пиянската сцена на майката и дъщерята в леглото. Сега пиянството на мисис Робинсън е съвсем друго и Бойка Велкова използва всичките си актьорски „оръжия“, за да ни окаже едно несамотно, а разбиращо, съучастнческо напиване. Напиване-споделяне, напиване-изповед, болка, че любовта Й отдавна я е изоставила някъде през годините. И на финала се връща като че ли макар и за кратко онази мисис Робинсън от времето, когато любовта е била в нея и до нея, силна и свободна: „Какво ти пука, Илейн, какво мислят всички?!“ И именно онази мисис Робинсън събира младите влюбени. Бърза, преди да е дошла, другата, сегашната, примирената: „Няма нужда да го убиваш, Хауърд, те сами ще се убият… от скука!“ И все пак напуска сцената гордо изправена със спомена и съзнанието за предишната, свободната… За мен тези няколко минути театрално време на преобразяване са върховите изпълнението на Бойка Велкова.

Ще добавя само, че тя вече получи престижни награди за своите изтънчени Чехови героини. Наградата за женска роля на Съюза на артистите в България за Олга от “Три сестри“ (постановка на Стоян Камбарев в Драматичен театър „София“) и наградата „Аскеер“ за женска роля за Елена Андреевна от „Вуйчо Ваньо“ (постановка на Леонид Хеифиц в Бургаския драматичен театьр). Сега е моментът за още едно отличие, на трагикомичната мисис Робинсън, защото за да превърнеш жената вамп в домакиня, се иска не само можене, но и смелост. Затова: „Пия за вас, мисис Робинсън!… Бог да ви благослови, мисис Робинсън!…“**

Даниела Стрелкова-Дянкова

* Из текста на песента на Пол Саймън и Арт Гарфанкъл “Мисис Робинсън“.
** Пак там.