Козата,или коя е Силвия?

Едуард Олби за пиесата

В Щатите някои хора я намериха за скандална, за други беше стряскаща, а за трети – направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой – женен човек – е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, а този път тя е свързана с трогателна любов към коза и като такава със сигурност не съществува в световната драматургия.

Чрез образа на козата в пиесата искам хората да се замислят за ред неща. Например – дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да ви се случи. Ето повечето хора имат котки и кучета, които много обичат. Понякога ги обичат повече от съпрузите и съпругите си. В повечето случаи не правят секс с тях. Е, някои го правят, но не си казват. Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.

Явор Гърдев за пиесата

Личното участие в проекта на Едуард Олби е важно за нашия театрален контекст, защото това е гласът на един от най-значимите американски автори, а „Козата, или коя е Силвия?“ само за няколко години от написването ѝ се превърна в класика на ХХI век. Привидно скандалният характер на тази пиеса никак не е самоцелен. Олби си поставя сложна драматургична задача – да конструира притчов разказ за положението на „другия“ човек в обществото. Един проспериращ 50-годишен архитект, добре образован и с чудесно семейство, постигнал всичко в кариерата си, се влюбва и се оказва в ситуация на радикално отчуждение от най-близките си хора. Изследвайки тази безумна ситуация, пиесата се занимава както с трагедията на „различния“ човек, така и с трагедията на „нормалните“, които все още го обичат, но вече не могат да понесат присъствието му сред тях. Въпросът за границата на „нормалността“ се оказва извънредно сложен. Пиесата е изключителна. Тя неслучайно се поставя в целия свят.